Древна Тракия

Вълчитрънското съкровище е намерено през 1924 година край с. Вълчитрън, област Плевен и е най-голямото тракийско златно съкровище, открито на територията на България.

При копане на лозе случайно е открито най-голямото златно съкровище, познато на българската археология и състоящо се от 13 съда изработени от сплав в следния състав: злато – 88,15 %, с естествени примеси от сребро 9,7 %, мед 1,74 % и желязо – 0,4 %. Общото му тегло е 12,5 килограма чисто злато.

Състои се от 13 предмета:

• Седем с формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата (наподобяващи ударните инструменти чинели)
• Един съд, наподобяващ кантаросовиден кратер със силно издължени и извити настрана дръжки, с тегло от 4,5 килограма чисто злато
• Четири дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (като едната чаша е значително по-голяма)
• Един трилистен съд, съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове.